НЕПРОМЕНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се изменя, променя или трудно се променя; непроменяем, постоянен, неизмѐнен, неизменяем, неизменим, непроменлив. В преценката на една творческа личност не трябва да се преувеличават

увлеченията и грешките, присъщи на всички, а да се търси дълбоко личното в неговия най-хубав, непроменим образ. К. Константинов, ППГ, 167. Татко лъв и майка лъвица не посвещават малкото си само в изкуството на лова, те му внушават и нужното уважение към "големите", както и суровите, непроменими закони на рода. К, 1963, кн. 2, 10.

2. Остар. Несменяем, постоянен; непроменяем, непромѐнен. Сулла, като изчистил противниците си по всичка Италия, прогласил ся за непроменим диктатор. Г. Йошев, КВИ (превод), 119. Основателните членове на "Дружеството", са шестнайсет, които ще останат непроменими до бъдъщото годишно събрание. Ч, 1875, бр. 3, 132. Многословният восточен вопрос, който до вчера са мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своя трети акт и няма вече съмнение, че той ще да са изкара до края. Хр. Ботев, Съч. 1929, 211.