НЕПРОМЕНЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОМЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не се мени, променя; постоянен, неизмѐнен, непромѐнен, непроменим, неизменим, непроменяем. В Костенец водата беше много, кажи-речи през всеки двор течеше ручей, а ако човек се сетеше и вслушаше, щеше да чуе непрестанното бучене на планинската река, тъй равно и непроменливо, та всички забравяха за него. А. Дончев, СВС, 60-61. Народът живее с най-трайните си и ценни качества в подвизите на своите духовни представители -.. Всеки един от тях изразява някоя непроменлива основна черта в народния характер. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199.