НЕПРОМОКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРОМОКЛЍВ
НЕПРОМОКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непромокаем. Цяло едно непромокливо бяло перде беше обтегнато върху целия тротоар и го беше преобърнало на един добре осветен и съвсем сух коридор. ССГ (превод), 99.