НЕПРОМЪЛВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОМЪ̀ЛВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не е изречен, промълвен; неизречен, неизказан. Погледът им беше лъч от някаква студена маса, наслоена от помръзнало проклятие, от непромълвени въпроси, от неизляно възмущение и вкаменен ужас. Хр. Смирненски, Съч. III, 227. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36.