НЕПРОНИЦАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРОНИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За мрак, тъмнина, мъгла и под. — който е много силен, гъст, плътен, през който погледът не може да проникне; непрогледен, непрозирен. По небето се появиха едри звезди, но тяхната светлина беше безсилна да разреди непроницаемия мрак. Елин Пелин, ЯБЛ, 91. Вгледах се в езерото, водата му бе черна и непроницаема. Й. Радичков, НД, 32. Ние летим вече ниско над Стара планина и облаците стават по-масивни и непроницаеми. Н. Фурнаджиев, МП, 5-6. От време на време из непроницаемата мъгла долетяваха до нас едва уловими отговори на другите заблудени параходи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. ● Обр. Еднаж в едно от списанията ни аз дълго си бих главата над някои декадентски стихотворения от добри наши лирици, непроницаеми като нощ под декадентското си було. СбЦГМГ, 208.
2. Спец. Който не пропуща да минат през него светлина, течност, газ, звук и др.; плътен, непропусклив. Да разгледаме какво се извършва, ако на пътя на частиците се постави преграда, която има свойството да пропуска свободно молекулите на разтворителя, но не е непроницаема за молекулите на разтвореното вещество. Хим. ХI кл, 1965, 53. За да се формират нефтени залежи, освен порозни и проницаеми скали са необходими и непроницаеми, които да възпрепятствуват свободното движение на течности и газове. П. Мандев, СПВ, 39. По всички прозорци бяха спуснати непроницаеми зелени кепенци. А. Страшимиров, Съч. V, 269. Новото вещество ще намери приложение преди всичко в хидростроителството, при което е необходимо да се създаде така нареченият непроницаем екран. ВН, 1964, бр. 3836, 4. // За частица — който се отличава с непроницаемост (в 1 знач.). Обикновено си представляме веществото да е станало от безкрайно много пръвоначални частици, протяжени, непроницаеми и неделими. Н. Геров, ИФ, 2.
3. Прен. Който скрива от околните вътрешното си състояние, намеренията си (обикн. като си придава студен и безизразен външен вид); затворен, потаен, необщителен. Антоанета е най-възбудена, тя се разхожда в късото пространство от леглата до прозореца, нервна и непроницаема. Др. Асенов, И, 88. // За лице, изражение, очи, глас, чувства и под. — който със студенината и безизразността си прави недостъпни, неизвестни за другите вътрешното състояние, мислите, намеренията на някого. Чиновникът се връща и с непроницаемо изражение ме кани да го последвам. Г. Гочев, ПШ, 72. Графът беше загубил своето предишно спокойствие,.., дори вечно засмяното лице беше заменено от сива, непроницаема маска. Д. Добревски, БКН, 46. Като видя началника си, фелдфебелът се изпъна и отдаде чест, вперил своите непроницаеми очи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 417. Младенов всякога си беше еднакъв, та душата му си оставаше еднакво чужда и непроницаема за всички. Д. Немиров, Д № 9, 114. Непроницаемо лице.
4. Прен. В който не може да се вникне, който е неразгадаем, неясен за другите; неразбираем, загадъчен. Всичко носи печата тука на суровост и непроницаема тайнственост на един първобитен мир. Ив. Вазов, Съч. ХV, 46-47. Мария хвърли поглед към Борис. Тя очакваше да види поне сега върху лицето му следа от смутена признателност, от вълнение за това, което беше направила за него, но не видя нищо, освен предишната непроницаема затвореност. Д. Димов, Т, 58.
5. През който не може да се проникне, премине; непроходим. Гора безконечна, истинска гора за хайдути. Ние се питаме как могат те да се открият в такъв непроницаем гъстак. Ив. Вазов, Съч. ХV, 121. Гъстите тревни перца съставляват за мравките по-непроницаема преграда, нежели за човека бразилските гори. СбС, 8. ● Обр. Македонската фаланга състояла от 16 реда пеша войска, обружена с много дълги копия, тъй щото сичката маса на войните представяла непроницаем лес от копия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 163-164. // Непробиваем.
Левингстон видял такива африканци, които ловиле морски коне с големи куки, убивале носорогите, на които кожата е почти непроницаема и покоряле левовете и тигровете. Знан., 1875, бр. 16, 245.
— От рус. непроницаемый.