НЕПРОНИЦАЕМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОНИЦА̀ЕМО нареч. Книж. 1. Непрогледно. След две минути той [Павел] бе в гората гъста и непроницаемо тъмна в лунната нощ. Д. Димов, Т, 411.

2. Прен. В много голяма степен, до която не може да се стигне, да се проникне. Непроницаемо дълбоката скръбност на мотива на тая песен хармонираше със скръбта на думите ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 150. Тя потискаше у себе си един постоянен хаос от болка, горчивина и раздразнение, от любов и накърнено честолюбие, който я караше да се затваря още по-непроницаемо. Д. Димов, Т, 93.