НЕПРОНИЦАЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОНИЦА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Физ. Свойство на елементарните частици на материята, съобразно с което в заетото от едно тяло пространство не може да се помести и друго тяло. Непроницаемостта е свойство, според което две материални частици в едно и също време не могат да заемат едно и също пространство. И. Гюзелев, РФ, 8. Кога потъне някое тяло у вода, то за да ся намести у нея, по свойството на непроницаемостта, отмеща толкова вода, колкото е обемът му. Й. Груев, Ф (превод), 48.

2. Качество на непроницаем. Заранта влакът вървеше вече измежду два зида тъмни лесове. Тяхната глухота, мрачност и непроницаемост има дивашка хубост. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 146. Младият машинист успял да излезе от обсега на светлинните ракети и да се скрие в непроницаемостта на лунната нощ. Г. Караславов, Избр. съч. III, 51. Какъв беше той?.. Дискретен мъж, който умееше да пази достоинството ѝ, преструвайки се, че не забелязва авансите ѝ, или безскрупулен пресметач, който съзнаваше, че с тази непроницаемост ще достигне по-голям успех? Д. Димов, Т, 58. Той запазва своята непроницаемост все зад това спокойствие и подчертан интерес към ораторите и събеседниците. О, 1977, кн. 10, 19. Непроницаемост на екран.

◊ До непроницаемост, затворен, загадъчен, потаен. Книж. В много висока, крайна степен, извънредно много (затворен и др.). Последният [брат Гонзало] притежаваше всички изисквания, на които трябваше да отговаря един примерен йезуит: за духовните си упражнения избираше винаги темата на страшния съд и бе потаен до непроницаемост. Д. Димов, ОД, 188.