НЕПРОПУСКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОПУСКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не пропуска, не просмуква вода, влага и под. Когато просмукващата се вода срещне непропусклив слой, става събиране и изпълване на всички пори в почвата с вода. П. Боянов, П, 260. Част от просмуканата вода се поема от растенията. Другата част от нея, като достигне до непропусклив земен пласт, се събира и става подпочвена вода. Хим. VII кл, 1965, 9. Клетките на външния слой [на метила] са покрити с непропусклива кутикула, поради което не могат да изхвърлят направо във външната среда непотребните и вредни вещества. Зоол. VII кл, 21. Понеже басейнът е бил за вода, стените трябвало да бъдат здрави и непропускливи. Ст. Михайлов, БС, 39.