НЕПРОСВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОСВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. В който няма светлина, който е лишен от светлина; безпросветен1, тъмен. В нощ непросветна, към незнаен кът / отивам аз. Планинский стръмен път / се ту изгуби, ту при ненадеян / завой, се вий от месеца огреян. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 67. Шосе вред осеяно с ями. / И скачущ файтон в тъмна нощ непросветна / и кисели, пъшкащи дами. Хр. Смирненски, Съч. II, 48.

2. Прен. Безрадостен, печален, безпросветен1. Не можеш направо върху целината, върху тъмната и непросветна душа на простия селянин да фърлиш семе. Т. Влайков, Съч. III, 324. Рано пробуден, с тъги непросветни / вливам аз погледи в мрака далеч. Д. Дебелянов, С 1936, 38. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря кат мечта безответна / в непросветна и тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. Аз вървя / самси на мисълта обезверена / под непросветното небе. П. К. Яворов, Съч. I, 96.

НЕПРОСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е просветѐн, образован; необразован, неук, невеж, безпросветен2, неучен, малограмотен, неграмотен. Един мрачен и суров мистицизъм бе обфанал духовете, лъжата и заблуждението намираха благоприятна почва в потъмнелите съзнания на тия непросветени тълпи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 131. Той беше добър земеделски работник, но непросветен. Смяташе, че новото носи само нещастие на хората. Ст. Даскалов, СЛ, 264. Поет на лира вдъхновена / захласнато си свиреше / и пееше. А окол него / надута сган, непросветена / халосано го слушаше. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134. Има разни видове съвести на тойзи свят. Първо, има невежествена или непросветена съвест, която не различава правото от кривото и която не знае какво нещо е грях и го не изобличава. ИЗ 1877, 443. // Със съгл. или несъгл. опред. Който не е просветен, образован в областта, посочена от определението. До средата на ХIХ в. работническата класа в Италия била слаба, разпокъсана, неорганизирана и политически непросветена. Ист. Х кл, 90.