НЕПРОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОСТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За който не е получена прошка, който не е опростен; неопростен. Като някакво привидение излязло в късна доба, бледо, с натежала душа от непростени грехове, се възправи Бачо Киро. Зл. Чолакова, БК, 138. ● Обр. Непростена вечер прилетя / и от сънни цвят цветили клони, / колко много бисер се отрони, / колко много клюмнали цветя! Н. Лилиев, ЛП, 16.

2. Комуто не е простено, който не е получил прошка; неопростен. На Петровден свещ мислех да запаля, да дам на поп Минча да почете за дяда ти Петра, че той непро‑

стен си замина. Кл. Цачев, ГЗ, 43. Стега се Стоян да иде, / да иде младо тръговче / сас тиа млади дружина. Оставя либе Витана, / венчана, а непростена. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.

3. Остар. и диал. Непростим, непростителен. Кожата на малки деца лесно ся подсмъдява и подсича най-много от нечистота и от непростеното немарение, което правят някои доителки да не променуват укисналите в пикня пелени и постилци. Лет., 1871, 138-139. Тие не въртят честно своята работа, не спечелват от комерчески способности, но от различни хитрости, непростени спекули, лъжи и измами. З. Стоянов, ЗБВ I, 70. И по вестници, съобщения и със всички простени и непростени средства смеси, разбърка, каращиса гости с делегати. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (2), 395.