НЕПРОСТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОСТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може, не заслужава да се прости, да бъде простен; непростителен. Трябваше да осъмне в станцията, а не в тази стаичка с илюстрации по стените. Това беше напускане на позицията, непростима слабост. А. Гуляшки, МТС, 98. Цялото му същество беше притиснато от противна, гибелна слабост, от непростимо малодушие. Г. Караславов, ОХ, 241. Вуйчо ме изгледа някак особено, като че ли бях казал някоя непростима глупост. П. Незнакомов, БЧ, 113. Многото типографически погрешки в първата част като оставяме настрана, тука поправяме тези само в посвящението и предговора, които са непростими. П. Кисимов, ОА II (превод), 182. Непростим грях.