НЕПРОСТИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОСТЍМО. Книж. 1. Нареч. от непростим; непростително. Той я улови и звучно я целуна. Рангел изчервенял се отдалечи.. Действието му се видя непростимо неприлично. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 117. Редица изгодни положения [в мача] бяха непростимо проиграни.

2. С гл. съм. Означава, че нещо не заслужава прошка, извинение, не се прощава; непростително. Непростимо е да идеш в Копривщица и да не побродиш из иколността ѝ, за да я почувствуваш като истинско планинско гнездо на хората и птиците, опасано с гердан от гори и покрито с бистър небесен купол. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Да избяга така недостойно жена му от него, това бе непростимо. Ст. Даскалов, СЛ, 218. Докога струпаното желязо .. ще стои там и ще ръждясва? Непростимо е.. да се търпи подобна нередност. ВН, 1961, бр. 2940, 2.