НЕПРОСТИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОСТЍТЕЛНО нареч. Книж. Непростимо. Ний българите досега сме ся показали непростително малогрижащи ся в придирванието и изпитванието сами себе си и около себе си. Ч, 1871, бр. 18, 556. Или у нас няма още истинно талантливи писатели, или пък, които ги има, останаха непростително хладнокръвни към това списание ["Читалище"] още от самото му начало. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 82-83.