НЕПРОТИВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОТИВЀНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на съпротива, противене, съпротивляване на нещо. Идеята "за всеопрощаване", "за непротивене на злото" остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в "Живият труп" с необикновена сила. Н. Лилиев, Съч. III, 213. Непростителният двубой в душата на Толстой между виталната сила на живота и отчаянието, което роди теорията за непротивенето, е толкова ясен израз на времето и средата. ЛФ, 1958, бр. 37, 4.