НЕПРОТИВОРЕЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОТИВОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. В който няма противоречия, в който има вътрешна логика; последователен, логичен. Да, Алек често се улавяше, че роботът го дразни. Дразнеше го преди всичко неговият непротиворечив начин на мислене. П. Вежинов, СП, 57. Непротиворе‑

чив характер. Непротиворечиво мислене. Непротиворечиви доводи.