НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОТИВОРЕЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Липса на противоречия, сблъсъци. Простотата и непротиворечивостта на родовото общество превръщаше поведението на неговите хора в една спонтанна проява, в едно непринудено общение за взаимопомощ и сътрудничество. Ив. Хаджийски, БДНН I, 28.