НЕПРОУМИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРОУМЍТЕЛЕН
НЕПРОУМЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Непроумлив. С непроумителна горест тя ся подгавреше и с най-чистите размишления. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 135.