НЕПРОУМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОУМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не може да се проумее, разбере; неразбираем, неясен, непонятен, непроумителен. Писмото бе саморъчно от Монка и годеницата му.. И зачетоха двете жени,..; зачетоха те ред един, два... хи, имаше нещо непроумливо! — Щели да тръгнат, щом се венчеят, щели да слязат право в Габрово. А. Страшимиров, А, 52.