НЕПРОХОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който е много трудно или невъзможно да се премине. Сега, ние държахме пътя, който минува по южния край на блатото из полузасъхнало,.., търсавище, но в дъждовно време и той е непроходим. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 88. Накъдето и да погледнеш — непроходим тропически лес. Всички дървета с гладки стъбла, с кичести корони, които образуват непроницаем покрив. М. Марчевски, ОТ, 46. Наред от лява и от дясна страна на пещерата са протакат непроходими скали, през които невъзможно беше да са доближи човек до нас. З. Стоянов, ЗБВ II, 270. Прежде пришествието преподобнаго Йоанна в рилската пустиня, тия е била страшна и непроходима заради пространството ѝ и жестоките ѝ места. Н. Рилски, ОМР, 18-19. Непроходима гора. Непроходими дебри.

2. Прен. Книж. За чувство, състояние — който трудно може да се преодолее, превъзмогне; непреодолим. При всяко смукване на цигарата огнено кръгче бляскаше върху лицето му, дето двете извити бръчки бяха сключили дълбока и непроходима грижа. Г. Караславов, СИ, 199. Не го гледах. Но ясно виждах състоянието му.. Това беше непроходима самотност. Бл. Димитрова, ПКС, 363. Главният се умълча, преглътна и неочаквано, при мисълта, че може и да оживее, изведнъж заплака тъй трогателно и с непроходима безутешност, че на момчето му дожаля. Р. Сугарев, СС, 124.

— От рус. непроходимый. Хр. Павлович, Царственик, 1844.