НЕПРОХОДИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОХОДЍМО. Нареч. от непроходим. Ние живеехме в една стара, порутена, изгнила двуетажна къщичка, построена от незапомнени времена в средата на двора,.., изцяло и непроходимо гъсто обрасъл с тъмнозелен, отвратително миришещ та‑

тул. П. Михайлов, ПЗ, 5. ● Обр. Очевидно той се заблуди в шумачето на българската литература, което за него беше непроходимо замотан африкански лес. Ив. Вазов, Съч. IХ, 138.