НЕПЪЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПЪ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е пълен догоре, докрай; в който има още място. И днес мога / във шестия ковчег, непълен още, / аз нова шепа злато да изсипа. Ив. Вазов, ИГХ (превод), 101. Загдето [съдебен чиновник] е дал .. някому .. извлечения или преписи от дневниците или от описа на имуществото... ся взема за всякий лист от дадений документ по четире гроша, за непълен лист ся плаща като за пълен. ВП, 150. Непълна чаша. Непълна кана.
2. Който не обхваща или не засяга всичко от дадена област, в който липсва нещо. Следствието се е добрало само до непълни доказателства. Ем. Станев, ИК I и II, 382. Протоколите от разпитите не бяха подписани от мене, тъй като те бяха непълни и тенденциозни. Г. Димитров, ПФС, 72. Подбуден от записките върху България, запазени в ръкописното наследство на Павел Шафарик, и от непълния списък на българските книги на нещастно загиналия в Прага Иван Шопов (..), Константин Иречек се заема през 1871 г. при съдействието на Васил Стоянов и на Григор Начевич да състави възможния изчерпателен за времето си "Книгопис на новобългарската книжнина". М. Арнаудов, БКД, 230-231. Доста голяма бъркотия е произлязла от промените на историческите имена..., а още и написани с непълна или несъстоятелна азбука. Т. Шишков, ИБН, 2.
3. Който не е в пълния си размер, състав, количество, стойност. За това късо време — една непълна година, откакто беше тук, тя се отчужди тъй много от своите в гра‑
да, че по цели дни не си спомняше за тях. Д. Талев, И, 363. Костадин тръгна към лозето и едва сега, когато се отдалечи от огъня, видя непълния месец, леко сплескано от дясната страна, без никакъв кръг край него — признак на сухо време. Ем. Станев, ИК III и IV, 411. Рашко хвърли непълната ръкойка на земята. К. Петканов, 3л3, 133. // С числ. За учебна оценка или успех — който е по-нисък от назованата с числителното оценка. За седми клас премина с шестица, макар и непълна.. Надявам се догодина да получиш по всичко шест. П. Стъпов, ГОВ, 20.
4. Който не е цялостен, не е доведен до край; частичен, незавършен, недостатъчен. Парижката комуна .. бе непълна и нездрава диктатура на пролетариата. Ист. IХ и Х кл, 13. Приведен старец, белобрад, прекършен / под товара на живота, водеше беседа / с младежи буйни за непълната победа / на таз война, за краят й несвършен. Ив. Вазов, Съч. V, 54. // Който не е в необходимата или обичайната степен, недостатъчен, частичен. Непълното опрашване води най-често до образуване на уродливи форми на плодовете. Д. Георгиев и др., ХР, 25. Всичките спектрални зари по широчината на ивицата..., ще се смесят помежду си и ще направят бяла светлина. А на краищата [на дъгата] това смесвание [на цветове] ще бъде непълно и затова отгоре моравият, а отдолу червеният, ще останат неизменени. И. Гюзелев, РФ, 287.
5. Остар. Непълноценен. Млад момък захване ли да учи нечто, той не бива да го зареже, преди да го изучи открай докрай,.., инак трудът му ще бъде непълен. Й. Груев, СП (превод), 243. Да убиваме проявлението на тяхната [на младите] личност, това е убийствено за тях от сяка страна.. Ако [момчето] е умно, ний ще го направим замаяно и неспособно за нищо и в секий случай ще му убийме уверението, което треба да има на себе си и без което человек е някак твърде непълен. Ч, 1871, бр. 18, 602-603.
◊ Непълен такт. Муз. Начален или последен такт на музикално произведение, който не започва на първото силно време на такта, а на слабо или пък на част от тактовото време. Първият такт на музикалните произведения може да бъде непълен. В такъв случай той обективно се допълва от последния такт, който също е непълен. Св. Четриков, ОУ, 44. Непълен член. Грам. Формообразуваща морфема (-а или -я) за означаване на определеност при имената от мъжки род в българския език (съществителни, прилагателни, числителни и някои местоимения), употребявана в писмения език за случаите, когато името, назоваващо определен обект, не е подлог; кратък член. Непълно изречение. Грам. Изречение, в което е изпусната някоя от главните части, но тя се подразбира; елиптично изречение. Непълно превръщане. Биол. Развитие, при което насекомо не минава през стадия на какавида, а от ларва се превръща направо във възрастен индивид. Непълна гимназия. Остар. Форма на образование у нас до 20-те години, което завършва в IV гимназиален (сегашен VIII) клас. А Пантелей продължи четвърти клас в непълната гимназия на съседното село. Кр. Григоров, ОНУ, 137-138.