НЕПЪЛНОЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е на възраст от 14 до 18 г. и не е достигнал пълнолетие. Грамотни бяхме само аз и близначката ми. Ала ние бяхме непълнолетни. И следователно не можехме да подпишем протокола. К. Калчев, ПИЖ, 30. На децата и на непълнолетните момчета и момичета бе забранено да участвуват в празненството. М. Марчевски, ОТ, 384. Симеоновите синове бидоха приети с голяма чест у царския палат във Влахерна. Там вечеряли с младия император Константин Багрянородний, който беше още непълнолетен, та на негово място владееше Константин Дукс. Д. Войников, КБИ, 90. Министерский съвет свиква Великото народно събрание:.. За избирание регенти, кога наследникът на престола е непълнолетен. ПОУ, 22.

2. Като същ. непълнолетен м. Обикн. мн. Дете (момиче, момче) на възраст от 14 до 18 г. До новия закон за борба против детската престъпност у нас липсваше нормативен акт, който да урежда цялостно мероприятията по предотвратяване на правонарушенията и престъпленията, извършени от непълнолетните. ВН, 1958, бр. 2023, 2. [Местните комисии] Ще правят предложения за настаняване в трудово-възпитателните училища и други учебни заведения нуждаещите се от специални възпитателни мерки малолетни и непълнолетни. НК, 1958, бр. 6, 3. В резултат на борбата на чартистите работният ден бил намален на 10 часа за жените, непълнолетните и някои категории работници. Ист. VIII кл, 73.