НЕПЪЛНОЛЕТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОЛЀТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Възраст (от 14 до 18 год.) след детството преди (до) навършване на пълнолетие; непълнолетност. Малолетието се счита от 7 до 14 год., а непълнолетието от 14 — 18 г. НК, 1958, бр. 6, 3. И нему, естествено, се иска да остане в камарата, но той е честен и сам би се оттеглил, ако избирателите му подигнеха въпрос за депутатското му непълнолетие. Ив. Вазов, Съч. Х, 73.