НЕПЪЛНОПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. ‑вни, прил. Книж. Който няма, не се ползува с всички права; неравноправен. Населението на римското господарство състояло от три класа: висшата степен занимавали гражданите с пълно гражданско право; после следовали свободните, непълноправните граждани и най-подир безбройна маса роби, без никакви граждански права. Н. Михайловски, РВИ (превод), 295. Непълноправна личност. Непълноправни народи.