НЕПЪЛНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОТА̀ ж. Книж. 1. Само ед. Липса на пълнота в нещо; недостатъчност. Музеят засега, естествено, страда от ред непълноти, които обаче постепенно, със съдействието на цялата наша общественост, ще бъдат запълвани. ОФ, 1950, бр. 1933, 4. Кога, освен непълнотата на дирението, ся забележат в извършването му съществени нарушения на формите и обрядите, председателът на съда може да назначи .. друг член от съда. ВП, 105. За да не посрещне [дружеството] затруднение в деянията си поради непълнотата на главното събрание, желателно е сичките членове да земат това във внимание и овреме да изпроводят или назначат в Браила своите представители. Знан., 1875, бр. 12, 192.

2. Прен. Само ед. Преценка, съзнание, че нещо липсва, че нещо не е осъществено докрай, напълно. Той като че ли никога не можеше да намери самата истина за нещата и явленията, винаги оставаше в него някаква непълнота, незадоволеност,.. някакво съмнение. Д. Талев, ГЧ, 459.

3. Обикн. мн. Недобре изяснени или пропуснати неща (в теория, произведение и под.). Макар отец Спиридон да е писвал подир Паисия,.., трудът му стои по-долу от оня на великия му предшественик. Той съдържа повече непълноти. К. Величков, ПССъч. VIII, 264. Все още даже и в най-новите теории има непълноти, има пролуки, светлината все още крие тайни, които чакат своите откриватели. Вл. Харалампиев, ПСС, 60.