НЕПЪЛНОЦЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Който не е пълноценен, не притежава напълно, докрай нужните качества. Ревеше му се, защото минаваше в запаса, ставаше непълноценен човек, а се гордееше, задето беше отчувал син войник. А. Гуляшки, ЗВ, 12. Други фактори, които съдействуват за намаляване на устойчивостта на лигавицата и за развитие на инфекции в устата, са употребата на непълноценна храна, заболявания, които водят до авитаминози. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 48. Анализът на художествените средства най-добре разкрива несъстоятелностите в замисъла на автора. Език обикновен, тромав,..; стих тежък, нехармоничен, грапав — са важни указания за критика. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53.