НЕПЪЛНОЦЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЪЛНОЦЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непълноценен. Той дори си помисли със злина, че Гергин твърде лесно решава заради него, защото сам той никога не е боледувал и никога не е страдал от проклетото чувство на непълноценност. Ем. Манов, ДСР, 58. Той [бедният трудов човек] носи в себе си мъчителното чувство за ненужност, непълноценност на своя живот. Лит. ХI кл, 176. Сламите и сената са богати на трудносмилаемите целулоза, лигнин и пр. Тази непълноценност на сухите фуражи е причина през зимата, когато животните се изхранват с тях, да понижават продуктивността си. Т. Дарджонов, МПЖ, 10.