НЕПЪТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Диал. Безпътен2, неморален, нереден. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият.. Кмете,.., в селото става нещо, непътни работи стават. Й. Йовков, А, 17-18. — А-ха, ракията го хвана вече и започна да дрънкоти непътни работи. Г. Краев, Ч, 133.