НЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕР
НЕР, нѐрът, нѐра, мн. нѐрове, след числ. нѐра, м. Диал. Нерез. Ермо / что ся си разбучала, / разбучала, разбесняла, / като нер по свинките, / като бик по кравите. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 266.