НЕРАБО̀ТЕН

НЕРАБО̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За време — през който не се работи; почивен. Първата му работа бе да свали сакото си и да облече вехтото, което като чул висеше на окачалката и пазеше стаята през неработното време. Д. Калфов, Избр. разк., 205. Нашето население -..- през неработния зимен сезон консумирало висококалорична храна (свинско месо и сланина), а постело през пролетта. Л. Петров и др., БНК, 6. Неработен ден.

2. Рядко. Който не обича да работи; мързелив. Неработна мома.

НЕРАБО̀ТЕН

НЕРАБО̀ТЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Необработен. От Турско навън са износя:.., памук, кожи неработени. С. Бобчев, ПОС (превод), 39.

Списък на думите по буква