НЕРАБОТОСПОСОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАБОТОСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който не е работоспособен, който не може да работи, обикн. поради болест, инвалидност, възраст; нетрудоспособен. Рядко ще срещнеш мъж из селото. Само някой неработоспособен старец седи на столче в двора си, попушва лулата и маха с пръчка по кокошките, които налитат на царевичните зърна. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 283, 2. Болните задълго се чувстват отпаднали, безсилни и неработоспособни. Пр, 1952, кн. 5, 50.