НЕРАВЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀ВЕНСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Липса на равенство. Пот като град течеше от почернелите чела.. — всичко това приковаваше болезнено любопитството ми и хилядния път пораждаше у мене тъжните размишления за неравенството в тоя свят, за тежкия дял, който животът е оставил на едни, когато други е облагодетелствувал. Ив. Вазов, НР, 56-57. Феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 324. Левски мечтае за едно общество, в което ще бъдат унищожени експлоатацията и социалното неравенство. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. За мене духовното, интелектуалното неравенство е по-лошо и по-опасно, а бих казал — и по-нещастно от неравенството във възрастта. Г. Караславов, ДХ, 261.

2. Мат. Два математически израза, неравни по големина, свързани с един от знаците "по-голямо от" (>), "по-малко от" (<), "по-голямо или равно" (ъ̀), "по-малко или равно" (ѝ) или "не е равно, различно" (¹). Езикът на физиката е изплетен от математически знаци, функционални зависимости, равенства и неравенства. Матем., 1966, кн. 2, 15. Лява страна на неравенството. Дясна страна на неравенството.