НЕРАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀ВНО. Нареч. от неравен; нееднакво, неравномерно. Широката улица потрепна с тръпката на лятното утро и закри гънките на неравно построените си къщи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Факли неравно пръскаха светлик, та с бледа руменина багреха загрижени лица на стари войводи. Н. Райнов, ВДБ, 56. Сега той не чувстваше никакви болки, само краката му бяха много студени и сърцето биеше нечуто и неравно, като че прескачаше някакъв трап. Л. Стоянов, Избр. съм. III, 388. Гласът му прозвуча неравно. От незнайна мъка се вълнуваше. К Петканов, ОБ, 54. И вървиме — път неравно / вие низ гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 242.