НЕРАВНОМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАВНОМЀРЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Книж. 1. Който не е еднакъв, равномерен по размери или по количество с друг подобен; неравен, нееднакъв. И тук пейзажът оставаше същият: същата земя, разделена на неравномерни квадрати и правоъгълници, същите отрудени селяни. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. Числото на башибозуците е било твърде неравномерно с това на въстаниците. З. Стоянов, ЗБВ III, 322. По ниските места [през юни] е горещо, а температурата на деня и нощта е твърде неравномерна. НБ, 1877, бр. 621, 243. Неравномерни конци.

2. Който се извършва, става с различна сила, скорост и под. в отделни моменти; неравен, нееднакъв. След малко се чуха неравномерни стъпки на човек с дървен крак. Д. Димов, Т, 518. Пръснати във верига четници тичаха към казармата, поспираха се ту един, ту друг и стреляха нататък:.. През разредената, неравномерна стрелба се дочуха кресливи команди и много повече раз‑

бъркани, уплашени гласове. Д. Талев, И, 509-510. Неравномерно дишане. Неравномерно развитие.

◊ Неравномерно движение. Физ. Движение, при което за равни интервали от време се изминава различен по дължина път; променливо движение. Движение, при което скоростта се променя по големина, се нарича неравномерно. Физ. VII кл, 1965, 4.