НЕРАВНОПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАВНОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. ‑вни, прил. Книж. 1. Който няма равни права с други. Неравноправен човек. Неравноправни хора.

2. При който участниците не са с равни права. Индианците били принудени да отстъпват педя след педя своята земя, своите гори, като отстъпвали пред силата и сключвали налаганите им неравноправни договори. Л. Мелнишки, К, 49-50. Неравноправно положение.