НЕРАВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀ВНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на неравен; грапавина, грапавост. След голям дъжд, в градина или на нива,.., водата ся стича от по-високите места и ся набира в ниските,.. Това става от неравността на земната повръхнина. Д. Манчев, ЗПУ, 19. Не може тоя глас, който изразява толкова дълбок и сложен протест, да не зазвучи неравно. И тая неравност, чудна тайна на гласа на актрисата [Адриана Будевска], ние неведнъж сме я срещали в различните ѝ преображения. Ст. Грудев, АБ, 135.

2. Обик. мн. Вдлъбнато или изпъкнало място по някаква повърхност; грапавина. Гергин, без да слуша увещанията на другарите си, почна да се спуща надолу, като се крепеше с ръце и с босите си крака за неравностите на скалата. Ем. Манов, ДСР, 441. На нейната [земна] повърхност се срещат различни неравности. Неравности от най-голям мащаб представляват континентите и океанските дъна. Р. Христов и др., Г, 19. Най-голямата е адсорбцията на върховете, отчасти на ръбовете на кристала и на някои неравности в него — цепнатини, гънки и пр., където повърхностните сили са неуравновесени в най-голяма степен. Хим. ХI кл, 1965, 67.

3. Остар. Нееднаквост, различие. Неравността на именията възбуди в обогатените фамилии нови аристократически притязания. БКн, 1859, кн. 1, 323. Онова обаче, което прави читателя най-любопитен, е голямата неравност, която ся среща в числото на знаящите да четат и да пишат из различните департаменти. Ч, 1870, бр. 1, 31.