НЕРАВНОСТОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАВНОСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. Книж. 1. Който се различава значително по качествата си от друг; неравен. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. НК, 1958, бр. 2, 3. Редуваха се срещи между далеч неравностойни противници, които завършваха трите гейма за рекордно кратко време. НС, 1958, бр. 122, 1. Двойна връзка [при въглеводородите] се осъществява чрез две неравностойни електронни двойки. Едната от тях е проста. Втората електронна двойка.. е подвижна и се поляризира лесно.

Хим. ХI кл, 1965. 106. Неравностойна борба. Неравностойно съперничество. Неравностойни начала.

2. Който се състои от нееднакви, различни по качество участници в нещо. Поради неравностойния изпълнителски състав в спектакъла не е постигнат оня непрекъснат емоционален подем, който би слял в един патриотичен възторг осемте разнолики характера на хъшовете. ВН, 1960, бр. 2638, 4. Подбраният.. актьорски колектив е неравностоен. Това се отнася преди всичко за изпълнителите на трите главни роли. НК, 1958, бр. 39, 3.