НЕРАД —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀Д, -а,-о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Нерадостен, безрадостен, тъжен. Мал Сечко със мъгли прибулен се зададе. / И заредиха се дъждовни дни неради. К. Христов, ЧБ, 323. Но ето бясната фъртуна -/ не тя ли блъскаше отвън! / И тъй фучи — осмива сякаш / нерадата ми самота. П. К. Яворов, Съч. I, 53. Може би това листо напомняше за целия му беден и нерад живот на скитник и несретник. С. Северняк, ОНК, 195. Атил гледаше с нерадо сърце продължението на тия опустошения и грабежи. Г. Кръстевич, ИБ, 364.