НЕРАДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАДЀНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Небрежност, нехайство, немарливост; нерадение. В случая Андрозов беше уверен, че е карал Поделковото лекуване с голямо внимание.. По една неумолима асоциация на идеи той си припомни сега пък случаи на сгрешаване или нерадене от негова страна със смъртотворни последствия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 77.