НЕРАДИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Небрежен, нехаен, немарлив. Дописникът разправяше разни работи за Догански -.. Всичко се докосваше до неговото докторуване и отношение към длъжността му — нерадиво и недобросъвестно до крайна степен, ако се съди по писаното. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 157. — По Димитровден батьо ще си дойде. — Какво ще намери в къщи — една нерадива кукувица, сгърнала ръце на опустели гърди и само кукува. П. Тодоров, Сърб. пр. II, 191-192. А ние сами нерадиви, допуснахме да превождат Библията на езика ни иноверните мисионери, които не знаят духа на езика ни. Н. Бончев. Съч. I, 81.