НЕРАДЍВО

НЕРАДЍВО нареч. Остар. Книж. Небрежно, нехайно, немарливо. Той си час са решил наздраво да напусти службата си, що го заплашвала със смърт, ако че постоянствова в своята строгост и вечно наказание, ако захване да са обнася слабо и нерадиво към младий Царевич. У, 1871, бр. 1, 90.

Списък на думите по буква