НЕРАДИОАКТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАДИОАКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. ‑вни, прил. Физ. 1. За елемент, изотоп — чиито ядра на изграждащите го атоми не претърпяват никакви трансформации. Един радиоактивен или нерадиоактивен изотоп се отнася така, както и останалите атоми на даден химически елемент, но чрез измерване може да следи за движението на този елемент в една система, за участието му в реакции. НТМ, 1961, кн. 5,3. Радонът търпи.. радиоактивно разпадане, при което се получават други също така радиоактивни елементи,.., докато накрая се стигне до нерадиоактивния елемент .. радиево олово. К. Кулелиев и др., Ф, 12.

2. За почва,въздух, вода и др. — който не съдържа радиоактивни елементи.