НЕРАДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀ДОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Поет. Липса на радост; тъга. Дойде есента и донесе нерадост. Гроздю отиде войник. Стиля го изпрати с разплакани очи. К. Петканов, ОБ, 81. Общият тон на сръбската народна любовна лирика е — нерадостта в най-жизнерадостното чувство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. И пролет мене нивга не полъхна, / че в тежък сън нерадости сънувах. Хр. Ясенов, Събр. пр, 20. Обичам те — въздушно нежна в нежна / младост. / Като на ангела сънът. / И

сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129.