НЕРАДОСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀ДОСТНО нареч. Книж. 1. По нерадостен начин; тъжно, безрадостно, невесело. В празничен ден момите и момците се събираха на хора̀.. Песните им бяха тъжни, жалки и глухи. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Последните две години от живота си [Д. Дебелянов] прекарва също така нерадостно и тежко, както е прекарал цялото си юношество и детство. Лит. ХI кл, 84. Борис отново се усмихна — тъжно, нерадостно. Й. Вълчев, СКН, 531.

2. С гл. съм, изглежда и под. а) Означава, че някъде, в нещо няма радост или приятно, добро настроение; тъжно, скръбно, невесело. Полето беше нерадостно след дългото засушаване. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че някой не изпитва радост, че някой е в лошо настроение, тъжен; невесело. Помръкна майката, нерадостно ѝ беше след заминаването на сина ѝ.