НЕРАЗБИВАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗБИВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се разбие, пробие, разруши; неразрушим, нерушим. Скалата глухо се засмя. — Аз съм непобедима — каза тя.. Моята каменна сила е неразбиваема! Елин Пелин, ПР, 8-9. Бясно препускали конете на тежко въоръжените турски спахии, закрили гърдите си зад неразбиваемия метал на ризниците. ТВ I, 131.

2. Прен. Който не може да бъде победен, разбит, разгромен; непобедим, неразрушим. Начело на кандидатните им листи се поставиха най-видните им [на опозиционните партии] лица и с тях, въоръжени като с някаква неразбиваема артилерия, те влязоха в политическия двубой. Бълг., 1902, бр. 530, 1. Неразбиваем съюз. Неразбиваема сила. Неразбиваемо единство.