НЕРАЗБИРАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗБЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. прил. Книж. 1. Който не разбира, не схваща нещо. Хръсате погледна баща си отвисоко, погледна го косо, без да извръща глава, погледна го безразлично като глухоням — кротко учуден, неразбиращ. Й. Вълчев, СКН, 601. Майстор Кольо Фичето погледнал под вежди издялания от камък лъв и отвърнал на неразбиращия ага: — Това е куче, ефендим. З. Сребров, МСП, 53.

2. Който изразява неразбиране; питащ, недоумяващ. — Не искам да ме снимате. Над апарата се появи учудено, неразбиращо лице. Той явно недоумяваше защо. Л. Михайлова, Ж, 158. Диманов бе изненадан и не съобрази какво става, дори не се помръдна от мястото си, а само втренчи неразбиращ поглед в ръководителя на събранието. Кр. Кръстев, К, 2О2. Райна го помоли да остави капаро, той я погледна с неразбиращи очи, после изведнъж измъкна големия си кожен портфейл. Ем. Станев, ИК I и II, 97.