НЕРАЗБОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗБОРЍЯ, мн. -ии, ж. 1. Липса на ред и ръководство, управление някъде, в нещо; безредие, неуредица, бъркотия, хаос. Някаква дръзка ръка използваше неразборията, създадена от безумните властници, и посягаше да обсеби всичко това, което е наследено от незапомнени деди. Х. Русев, ПС, 176. След основаването на стопанството и на станалите на първо време в него хаос и неразбории, по-голямата част от селяните — .. — предпазливо се държаха настрана. Ил. Волен, МДС, 179. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми, тая блъсканица и тая неразбория около мазите по крайбрежието. Й. Йовков, ВАХ, 28. Жителите в Долна махала гледале с ужас на тези неразбории. НБ, 1876, бр. 30, 116.

2. Липса на правила, система в нещо; несистемност, неяснота. Много неразбории, въведени в книжовния ни език от министерското упътване, ще бъдат с време извени от вятъра на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 135. Употребяванието на омонимите без прилично обяснение дава повод на различни неразбории. Т. Шишков, ТС, 39-40.

3. Остар. и диал. Несъгласие, неразбирателство, разправия, свада. Откакто заглъхна гласът на бащата, то и мислите на синове и снахи тръгнаха в кокоша слепота. Още си мълчеха едни на други, но неразборията ги дебнеше, търсеше случай да си покаже рогата. К. Петканов, Х, 27. И за да си нямаме одумки и неразбории, всеки частник ще получи по една бележка точно колко декари ще заоре, докога и с какво семе ще ги засее. Кр. Григоров, Н. 16. — А вярно ли е, че е имало неразбории между руския консул Кребел и Алеко паша? В. Геновска, СГ, 178.

4. Остар. и диал. Незнание, некомпетентност, недоразумение. — Не ставай сега и ти такъвзи — на майка си да вържеш. Искала да те изпъди... — то от неразбория! П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Много пъти стига да приближи при детето някой, който му е драг, и то ще ся.. укроти. Кога е така, то зачто да ся носи и люлее чтом заплаче? Такъва неразбория часто ся наказва. Й. Груев, КН 7 (превод), 91.