НЕРАЗБОРЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗБО̀РЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил.

Книж. Нежел. 1. Безразборен, безсистемен, хаотичен; безразборчив. Литературното сътрудничество у нас е неразборчиво. Едни и същи литературни сили сътрудничат едновременно в списания с диаметрално противоположно направление. Д. Благоев, ЛКС, 72.

2. Остар. Книж. Който не избира, не подбира нещо; невзискателен, безскрупулен. Цанков беше политик — практик преди всичко, снизходителен към човешките пороци, .., твърде неразборчив в средствата за постигането на политическите цели. Т. Жечев, БВ, 357.

—От рус. неразборчивый. Друга (остар.) форма: неразбирчѝв.