НЕРАЗБРАН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕРАЗБРА̀Н1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За говор, шум, текст и под. — който е неясен, не може да се разбере или разчете; неразбираем, непонятен. В Цюрих се говори на едно неразбрано наречие и не ще мога да науча правилно немския език. М. Кремен, РЯ, 74. То [детето] стоеше учудено в новите си дрешки и заплака, когато му ги сьблякоха. Протягаше рьце кьм тях, бьрбореше нещо на неразбран детски език и настоявяше да му ги дадат. Кл. Цачев, ГЗ, 41. Боян се взря в неразбрания подпис и престорено важно каза: — Не се чете! М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Докторът чува, че се похлопва на врата, като се изговориха някои неразбрани за него думи. Лат., 1885, кн. 9, 5-6.
2. Който е неясен по съдържане, който не може да се схване, разбере; неразбираем. За свобода / ако въстава, той въстава не, че аз, / ти, той и някой друг му дрънка во захлас / таквиз и онаквиз идеи неразбрани, / а че болежът на развредените рани/ на туй го нуди. П. П. Славейков, Събр. съч. 111, 1О9. Човеческото развитие не е още достигнало до оная висока граница, при която нито религиозният фанатизъм,.., нито неразбраните интереси няма вече да имат толкова голямо значение. Знан., 1875, бр. 1, 11.
НЕРАЗБРА̀Н2, -а,-о, мн. -и, зват. (остар.) -и, прил. 1. Разг. Който не се разбира с другите, проявява себичност, стремеж да се наложи. Койкина баща не е човек неразбран, няма да му върже кусур. П. Тодоров, И I, 102. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 356-357. Гърба̀тата не отговори и се хвана с две ръце за дръжката на вратата, сякаш се страхуваше да не я изтласкат, и заудря с юмрук. — Ама че неразбрана жена! — загълчаха. Ив. Венков, ХКН, 54.
2. Като същ. Човек, който проявява себичност, стремеж да наложи своите интереси и власт, който пренебрегва мнението или стремежите на другите. Грабат от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! / .. / Грабете го, неразбрани! Грабете го, кой ви бърка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Да, може да заслужа / от тях и панегирик / или жестокий присмех/ на някой див сатирик- / да каже духовито:/ "Гордей се, неразбрани!" Ив. Вазов, Съч. II, 125. Ако ли ся случи някой разбран /училищен [настоятел] да пойме таз служба от родолюбие .. за доброто на училището, .., то щат ся найдат пак някои неразбрани да разбръкат работата, та пак да ся препятствува на добрата нарядба. Лет., 1871, 156. Неразбраните и на благодетелите си правят зло. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 33.