НЕРАЗБРАНО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕРАЗБРА̀НО1 нареч. 1. Неясно, неразбираемо. И пак си пееше, но само той си мислеше, че пее — мънкаше нещо, без думи, неразбрано, като че около него бръмчеше бръмбар. Й. Йовков, ЖС, 123-124. Отвътре се чуваше едно особено бучене, сякаш някой бе разсърдил кошер пчели. Целият клас говореше бързо, неразбрано. П. Проданов, С, 91. Прости, че ти пиша така набьрзо и така неразбрано. Хр. Ботев, Съч. 1929, 396. А Мишлето сиво / със сърце страхливо, / ..,-/ бъбри неразбрано: / — Пустата Котана, / тази облизана, / откъде изскочи / и връз мене скочи! Т. Симеонов, СбХ, 68.
2. Остар. Без разбиране и осмисляне, без система и ред; безразборно, безсистемно, несистемно. Този млад свещеник, патриот, безбожник, налапал се неразбрано със социализъм, .., хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, съч. ХХV, 115. Най-сетне славеят му [на папагала] рекъл: — .. На мене ми ся чине, че като си пял неразбрано много время чужди песни, не ще да можеш вече да пейеш свойе си нещо, ако и да си имал някога такъва дарба. Д. Манчев, БЕ I, 137. Корите ли, хокате ли безпрестанно един нехайник, ви ще го направите цял ленивец; хвалите ли пак някого неразбрано за пръгавината му, то самолюбието му най-после може се обърна на суета. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 191-192.
3. Остар. Безредно, безразборно. — Сега имаме само едно слънце, .., ами като се навъдят още няколко слънчица и захванат да греят неразбрано едно през друго, разумява
се, че ще изгорят всичко. Христом. ВВ I, 46. Една непреклонна сила ни влече и ни принуждава,.., да вървим кам страшната яма, която става още по-мрачна и по-страшна на онези, които са вървели по пътя неразбрано и са мушкали другите. Т. Икономов, ЧПГ, 55.